петък, 28 август 2009 г.

неделя, 12 юли 2009 г.

Сегодня, я вижу, особенно грустен твой взгляд,
И руки особенно тонки, колени обняв.
Послушай: далеко, далеко, на озере Чад
Изысканный бродит жираф.

Ему грациозная стройность и нега дана,
И шкуру его украшает волшебный узор,
С которым равняться осмелится только луна,
Дробясь и качаясь на влаге широких озер.

Вдали он подобен цветным парусам корабля,
И бег его плавен, как радостный птичий полет.
Я знаю, что много чудесного видит земля,
Когда на закате он прячется в мраморный грот.

Я знаю веселые сказки таинственных стран
Про черную деву, про страсть молодого вождя,
Но ты слишком долго вдыхала тяжелый туман,
Ты верить не хочешь во что-нибудь, кроме дождя.

И как я тебе расскажу про тропический сад,
Про стройные пальмы, про запах немыслимых трав...
- Ты плачешь? Послушай... далеко, на озере Чад
Изысканный бродит жираф.

събота, 8 ноември 2008 г.

По-различно пътуване

През април 1996 г. международната преса съобщи за смъртта на на 75-годишния Кристофър Робин Милн, увековечен в книгата на баща си А.А. Милн "Мечо Пух" като Крис.

Аз Мечо Пух, най-неочаквано трябва да мисля за неща, твърде трудни за малкия ми ум. Никога не съм се замислял над това какво има там, зад нашата градина, където живеехме аз, Прасчо, Заю и Йори с нашия приятел Крис. Искам да кажа, ние продължаваме да си живеем тук и нищо не се е променило и аз току що изядох от рафтчето с меда моето малко нещо, само Крис за мъничко излезе.

Бухалът мъдрец твърди, че веднага зад нашата градина започва Времето, а то е един такъв много дълбок кладенец, в който ако някой падне, лети и все лети надолу и не се знае какво става след това с него. Безпокоях се малко за Крис, да не вземе да падне там, но той се върна и тогава го запитах за кладенеца. "Пух -каза -бях в него и падах, и падайки, се промених, краката ми се удължиха, бях голям и носех панталони до земята, порасна ми брада, а след туй побелях, прегърбих се, вървях с бастун и най-подир умрях. Но явно всичко това ми се присъни, защото бе някак си неистинско. За мен винаги си бил истински само ти, Пух, и нашите общи забавления. Сега вече никога няма да си отида, дори да ме повикат за следобедния чай. "

Чеслав Милош